В края на 19-ти век, по-точно през 1897 година, Съединените щати организират серия от шахматни мачове в Камарата на представителите, за да открият най-добрите си играчи. Петимата победители били изправени срещу свои опоненти от Британската камара на общините. Въпреки че американските играчи се настанили във Вашингтон, техните противници били в Лондон. Двата отбора получавали ходовете си чрез телеграф и изпращали отговори обратно по жици, които пресичали Атлантическия океан. Този метод на игра, известен като "кабелен шах", се развивал бавно в продължение на десетилетия.

Историкът Симон Мюлер-Пол (Simone Muller-Pohl) твърди, че този вид дългосрочна шахматна игра предлага поглед към културните и политическите течения на индустриалната епоха. По средата на 19-ти век, според нея, в Европа и Съединените щати се наблюдава нарастваща спортна култура. Индустриалните технологии позволили на повече хора да посещават спортни събития и да следят игрите от разстояние. Разширяващата се средна класа допринесла за развитието на тази спортна култура, в която шахматът също намерил своето място.

Мюлер-Пол обяснява, че всяка седмица либералните и интелектуалните елити на времето се събирали около шахматни дъски в Париж, Берлин, Варшава, Виена, Москва, Рим и Лондон. Интересът към играта нараснал, а шахматни клубове започнали да се появяват. С организирането на турнири и стандартизиране на шахматните правила, шахматът постепенно бил превърнат в спорт.

Кореспонденцията в шахмата започнала да расте заедно с играта, благодарение на евтини и ефективни пощенски услуги. С появата на телеграфа, приложението му към шахмата било почти моментално. Мюлер-Пол споделя, че именно "бащите на телеграфията" стояли зад първоначалните схеми за кабелен шах. През 1844 година изобретателят Самюел Морз организирал шахматни мачове по нова телеграфна линия между Балтимор и Вашингтон. Всички 686 хода, необходими за седемте игри, били предадени без грешка или прекъсване.

След това, през 1845 година, изобретателят Чарлз Уийтстоун присъствал на демонстрация в Лондон. Легендата на шахмата Хауърд Стънтън играл срещу съперника си Джордж Уокър по линията на Южно-западната железница между Портсмут и Лондон. Свидетелите описали мача като "доста скучен", но той получил много медийно внимание. Това било част от целта – мачовете демонстрирали и рекламирали възможностите и точността на изобретението.

Мачът между Стънтън и Уокър имал и друг интересен аспект. Мюлер-Пол посочва, че линиите все още били използвани за обикновен трафик по време на игрите, което позволявало на група шахматисти от Саутхемптън да получават всеки ход по телеграф. Подобно на съвременните електронни спортове, зрителите могли да наблюдават виртуалния мач.

Клубовете започнали да организират телеграфни мачове, като първият такъв бил през 1865 година между Ливърпул и Манчестър. Въпреки че клубните мачове по кабел оставали рядкост, интересът към дългосрочния шах нараснал с развитието на трансатлантическите връзки. Между 1885 и 1911 година се провели десетки организирани мачове между американски и британски състезатели, включително състезанието между Конгреса и парламента.

Според Мюлер-Пол, именно този мач разкрива надеждите около новата технология. Морз и другите вярвали, че бързата комуникация може да сложи край на войните. Телеграфията превърнала целия свят в шахматна дъска, където стратегическа игра (например търговски войни) можела да се играе мирно.