РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Телеграфията превръща света в шахматна дъска

Дата на публикуване: 15:44 ч. / 23.03.2026
Прочетена
1552
В края на 19-ти век, по-точно през 1897 година, Съединените щати организират серия от шахматни мачове в Камарата на представителите, за да открият най-добрите си играчи. Петимата победители били изправени срещу свои опоненти от Британската камара на общините. Въпреки че американските играчи се настанили във Вашингтон, техните противници били в Лондон.
Телеграфията превръща света в шахматна дъска
Телеграфията превръща света в шахматна дъска
Снимка © AP
На бюрото

В края на 19-ти век, по-точно през 1897 година, Съединените щати организират серия от шахматни мачове в Камарата на представителите, за да открият най-добрите си играчи. Петимата победители били изправени срещу свои опоненти от Британската камара на общините. Въпреки че американските играчи се настанили във Вашингтон, техните противници били в Лондон. Двата отбора получавали ходовете си чрез телеграф и изпращали отговори обратно по жици, които пресичали Атлантическия океан. Този метод на игра, известен като "кабелен шах", се развивал бавно в продължение на десетилетия.

Историкът Симон Мюлер-Пол (Simone Muller-Pohl) твърди, че този вид дългосрочна шахматна игра предлага поглед към културните и политическите течения на индустриалната епоха. По средата на 19-ти век, според нея, в Европа и Съединените щати се наблюдава нарастваща спортна култура. Индустриалните технологии позволили на повече хора да посещават спортни събития и да следят игрите от разстояние. Разширяващата се средна класа допринесла за развитието на тази спортна култура, в която шахматът също намерил своето място.

Мюлер-Пол обяснява, че всяка седмица либералните и интелектуалните елити на времето се събирали около шахматни дъски в Париж, Берлин, Варшава, Виена, Москва, Рим и Лондон. Интересът към играта нараснал, а шахматни клубове започнали да се появяват. С организирането на турнири и стандартизиране на шахматните правила, шахматът постепенно бил превърнат в спорт.

Кореспонденцията в шахмата започнала да расте заедно с играта, благодарение на евтини и ефективни пощенски услуги. С появата на телеграфа, приложението му към шахмата било почти моментално. Мюлер-Пол споделя, че именно "бащите на телеграфията" стояли зад първоначалните схеми за кабелен шах. През 1844 година изобретателят Самюел Морз организирал шахматни мачове по нова телеграфна линия между Балтимор и Вашингтон. Всички 686 хода, необходими за седемте игри, били предадени без грешка или прекъсване.

След това, през 1845 година, изобретателят Чарлз Уийтстоун присъствал на демонстрация в Лондон. Легендата на шахмата Хауърд Стънтън играл срещу съперника си Джордж Уокър по линията на Южно-западната железница между Портсмут и Лондон. Свидетелите описали мача като "доста скучен", но той получил много медийно внимание. Това било част от целта – мачовете демонстрирали и рекламирали възможностите и точността на изобретението.

Мачът между Стънтън и Уокър имал и друг интересен аспект. Мюлер-Пол посочва, че линиите все още били използвани за обикновен трафик по време на игрите, което позволявало на група шахматисти от Саутхемптън да получават всеки ход по телеграф. Подобно на съвременните електронни спортове, зрителите могли да наблюдават виртуалния мач.

Клубовете започнали да организират телеграфни мачове, като първият такъв бил през 1865 година между Ливърпул и Манчестър. Въпреки че клубните мачове по кабел оставали рядкост, интересът към дългосрочния шах нараснал с развитието на трансатлантическите връзки. Между 1885 и 1911 година се провели десетки организирани мачове между американски и британски състезатели, включително състезанието между Конгреса и парламента.

Според Мюлер-Пол, именно този мач разкрива надеждите около новата технология. Морз и другите вярвали, че бързата комуникация може да сложи край на войните. Телеграфията превърнала целия свят в шахматна дъска, където стратегическа игра (например търговски войни) можела да се играе мирно.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Срещата на Читателския клуб на Нов български университет, посветена на романа „Лудориите на лошото момиче“ от Марио Варгас Льоса, ще предложи на участниците у ...
Вижте също
От древни времена човешката култура е била движена от едно невидимо, но могъщо вдъхновение, което гърците са нарекли музите. Те са деветте богини, дъщери на Зевс и Мнемоз ...
Към първа страница Новини На бюрото
На бюрото
Амитав Ачаря анализира глобалната цивилизация и упадъка на Запада
В книгата на Амитав Ачаря (Amitav Acharya) "История и бъдеще на световния ред. Защо глобалната цивилизация ще оцелее след упадъка на Запада" се разглеждат важни теми, свързани с развитието на световния ред и ролята на различни цивилизации в него. Ачаря подчерт ...
Валери Генков
На бюрото
Втора премиера на „Индрише“ събира отново любителите на литературата
Катерина Хапсали, продължава да пленява читателите с новия си роман „Индрише“, който е поредното й литературно постижение след успешните „Гръцко кафе“ и „Сливовиц“. Творбите на Хапсали, включващи също сборниците с разкази &b ...
Добрина Маркова
Библиотеката има нужда от теб: кампания за нови ученически книги
Валери Генков
На бюрото
Легендата за Воалът на Вероника и нейното място в историята на християнството
Всяка година, в неделята на Страстната седмица, известна като "Велика неделя", изображението на "Свещеното Лице" или "Воалът на Вероника" се показва в базиликата Свети Петър във Ватикана. Тази година събитието се състоя на 22 март, след традиционната вечерна с ...
Ангелина Липчева
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
На бюрото
Амитав Ачаря анализира глобалната цивилизация и упадъка на Запада
В книгата на Амитав Ачаря (Amitav Acharya) "История и бъдеще на световния ред. Защо глобалната цивилизация ще оцелее след упадъка на Запада" се разглеждат важни теми, свързани с развитието на световния ред и ролята на различни цивилизации в него. Ачаря подчерт ...
Валери Генков
На бюрото
Втора премиера на „Индрише“ събира отново любителите на литературата
Катерина Хапсали, продължава да пленява читателите с новия си роман „Индрише“, който е поредното й литературно постижение след успешните „Гръцко кафе“ и „Сливовиц“. Творбите на Хапсали, включващи също сборниците с разкази &b ...
Добрина Маркова
На бюрото
Библиотеката има нужда от теб: кампания за нови ученически книги
Валери Генков
Авторът и перото
Джулия и Амелия отварят ателие за шивашки услуги в Мадрид
Добрина Маркова
„Момичетата от ателието“ (оригинално заглавие „Siete agujas de coser“) е роман на Лусия Чакон, който проследява съдбите на седем жени в Мадрид през 1991 година. В центъра на историята е Джулия – млада жена, чиято мечта да стане шивачка се ражда още в детството под влиянието на майка ѝ Нати. Още като дете тя прекарва часове в шиене на дрешки за куклата си, подаре ...
Литературен обзор
Литературен прожектор 2026: Никос Панайотопулос представя „Генът на съмнението“ пред българската публика
Ангелина Липчева
Литературен обзор
В историята на Италия, комунистическата партия играе важна роля, особено в контекста на Сицилия ...
Начало На бюрото

Телеграфията превръща света в шахматна дъска

15:44 ч. / 23.03.2026
Автор: Ангелина Липчева
Прочетена
1552
Телеграфията превръща света в шахматна дъска
Телеграфията превръща света в шахматна дъска
Снимка © AP
На бюрото

В края на 19-ти век, по-точно през 1897 година, Съединените щати организират серия от шахматни мачове в Камарата на представителите, за да открият най-добрите си играчи. Петимата победители били изправени срещу свои опоненти от Британската камара на общините. Въпреки че американските играчи се настанили във Вашингтон, техните противници били в Лондон. Двата отбора получавали ходовете си чрез телеграф и изпращали отговори обратно по жици, които пресичали Атлантическия океан. Този метод на игра, известен като "кабелен шах", се развивал бавно в продължение на десетилетия.

Историкът Симон Мюлер-Пол (Simone Muller-Pohl) твърди, че този вид дългосрочна шахматна игра предлага поглед към културните и политическите течения на индустриалната епоха. По средата на 19-ти век, според нея, в Европа и Съединените щати се наблюдава нарастваща спортна култура. Индустриалните технологии позволили на повече хора да посещават спортни събития и да следят игрите от разстояние. Разширяващата се средна класа допринесла за развитието на тази спортна култура, в която шахматът също намерил своето място.

Мюлер-Пол обяснява, че всяка седмица либералните и интелектуалните елити на времето се събирали около шахматни дъски в Париж, Берлин, Варшава, Виена, Москва, Рим и Лондон. Интересът към играта нараснал, а шахматни клубове започнали да се появяват. С организирането на турнири и стандартизиране на шахматните правила, шахматът постепенно бил превърнат в спорт.

Кореспонденцията в шахмата започнала да расте заедно с играта, благодарение на евтини и ефективни пощенски услуги. С появата на телеграфа, приложението му към шахмата било почти моментално. Мюлер-Пол споделя, че именно "бащите на телеграфията" стояли зад първоначалните схеми за кабелен шах. През 1844 година изобретателят Самюел Морз организирал шахматни мачове по нова телеграфна линия между Балтимор и Вашингтон. Всички 686 хода, необходими за седемте игри, били предадени без грешка или прекъсване.

След това, през 1845 година, изобретателят Чарлз Уийтстоун присъствал на демонстрация в Лондон. Легендата на шахмата Хауърд Стънтън играл срещу съперника си Джордж Уокър по линията на Южно-западната железница между Портсмут и Лондон. Свидетелите описали мача като "доста скучен", но той получил много медийно внимание. Това било част от целта – мачовете демонстрирали и рекламирали възможностите и точността на изобретението.

Мачът между Стънтън и Уокър имал и друг интересен аспект. Мюлер-Пол посочва, че линиите все още били използвани за обикновен трафик по време на игрите, което позволявало на група шахматисти от Саутхемптън да получават всеки ход по телеграф. Подобно на съвременните електронни спортове, зрителите могли да наблюдават виртуалния мач.

Клубовете започнали да организират телеграфни мачове, като първият такъв бил през 1865 година между Ливърпул и Манчестър. Въпреки че клубните мачове по кабел оставали рядкост, интересът към дългосрочния шах нараснал с развитието на трансатлантическите връзки. Между 1885 и 1911 година се провели десетки организирани мачове между американски и британски състезатели, включително състезанието между Конгреса и парламента.

Според Мюлер-Пол, именно този мач разкрива надеждите около новата технология. Морз и другите вярвали, че бързата комуникация може да сложи край на войните. Телеграфията превърнала целия свят в шахматна дъска, където стратегическа игра (например търговски войни) можела да се играе мирно.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
На бюрото
Амитав Ачаря анализира глобалната цивилизация и упадъка на Запада
Валери Генков
На бюрото
Втора премиера на „Индрише“ събира отново любителите на литературата
Добрина Маркова
На бюрото
Библиотеката има нужда от теб: кампания за нови ученически книги
Валери Генков
Всичко от рубриката
Ролята на музите в литературата: от древногръцката митология до днес
Валери Генков
От древни времена човешката култура е била движена от едно невидимо, но могъщо вдъхновение, което гърците са нарекли музите. Те са деветте богини, дъщери на Зевс и Мнемоз ...
Авторът и перото
Павел Вежинов и страхът от технологиите – как фантастиката предизвиква човешките чувства
Добрина Маркова
На бюрото
Амитав Ачаря анализира глобалната цивилизация и упадъка на Запада
Валери Генков
На бюрото
Втора премиера на „Индрише“ събира отново любителите на литературата
Добрина Маркова
На бюрото
Библиотеката има нужда от теб: кампания за нови ученически книги
Валери Генков
Авторът и перото
Джулия и Амелия отварят ателие за шивашки услуги в Мадрид
Добрина Маркова
Литературен обзор
Литературен прожектор 2026: Никос Панайотопулос представя „Генът на съмнението“ пред българската публика
Ангелина Липчева
Експресивно
Фонтанът Треви в Рим става сцена на мистерия, докато полицията разследва поредица престъпления
Валери Генков
Литературен обзор
Историята на комунистическата партия в Италия: вътрешен поглед върху тридесет години преход
Ангелина Липчева
Експресивно
В Пицофалконе няма спокойствие, само улици, които помнят всеки твой страх
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Димитър Христов с китара и думи рисува, а светът слуша между редовете
Валери Генков
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Андреа Мариани знае тайните на квартала, които никой не иска да признае
Романът "Само момчета" на Андреа Мариани (Andrea Mariani) е дълбок и интензивен разказ за израстването, който изследва живота на група младежи от римската периферия. Сюжетът се развива в последните години на училище, когато героите преминават през различни ...
Избрано
Уилма Монтеси не можеше да избяга от това, което знаеше
В книгата "Уилма Монтеси. Момичето на века" авторът Лучо Тревизан (Lucio Trevisan) разказва за един трагичен инцидент от следвоенна Италия, който не е получил необходимото внимание от властите. Чрез задълбочено проучване на архивни документи, статии от онова ...
Марин Трошанов и Веселин Чакъров на среща за „Ламя ЕООД“ – какво да очакваме?
Ако сте поропуснали
С фокус върху Дунавския регион: Румъния сред водещите участници в Лайпцигския панаир
Румъния участва активно в Лайпцигския панаир на книгата, едно от най-значимите литературни и издателски събития в Европа. Събитието, което се провежда от 19 до 22 март, събира над 2000 изложители от различни държави и привлича стотици хиляди посетители всяка ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България.
Всички права запазени.